Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.02.2011 15:48 - 7те чудеса на света
Автор: lo8888 Категория: История   
Прочетен: 3005 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 18.02.2011 11:39


 1. Китайската велика стена е едно от “7-те чудеса в света”.Тя е най-дългият и най-големият отбранителен военен обект в древността. Дължината на Великата китайска стена е над 7000 километра. През 1987 година, Великата китайска стена е вписана в списъка на световното наследство. Строителството на Китайската велика стена започва от 9-ти век преди нашата ера, за отбрана на древната китайска земя от агресията от север.

    През 211 година преди нашата ера, след обединението на Китай от императора Чиншихуан, дължината на Великата стена е само 5000 километра. След това, през династия Хан дължината на Великата стена е над 10 хиляди километра, а през изминалите над 2000 години, владетелите от различни периоди продължават да ремонтират и допълват дължината на Великата стена, в края на краищата дължината й достигна над 50 хиляди километра, която може да обиколи цялото земно кълбо.

Сегашната Велика стена се различава от тази, която е построена през династия Мин /от 1368 до 1644 г./ Тя започва от Дзяюйгуан, провинция Гансу от западен Китай и до крейбрежието на река Сонхуандзян от провинция Ляонин, североизточен Китай. Великата стена преминава през 9 провинции, градове и автономни райони, и има дължина с 7300 километра. Хората я считат за Великата десетхиляди метрова стена. Великата стена е отбранителен обект, който е построен през планините, и преминава през пясъци, степи, и блата. В строителството й са използвани различни строителни материали, тя илюстрира труда и уменията на древните китайци.

    Успоредно с това, и те са места и за почивка на войниците. По време на война, чрез тези кули може да се разпространява военна сигнализация с огън.Строителната форма на стената е удобна за транспорт на войските. От горе надолу имат каменни стъпала и врати. На стената още са построени военни кули “Фонхуотай”, в които могат да се складират оръжия, зърнени храни и т.н.

    На важните входове и изходи на Великата китайска стена са изградени и градски кули. Тези кули не само са величествени, но и са паметници на високото архитектурно изкуство в древен Китай. Понастоящем, много от тях вече са станали туристически места, например, намиращата се в източната част на Великата стена Шенхайгуан, която бе наричана за “Първата митница на земята”, както и известната митница в Пекин Дзюйонгуан и пр. вече са известни места големия интерес на туристите от и извън Китаза туризъм в Китай. Посетителите тук не секват.

    Сегашната Велика стена вече е изгубила ролята си на военен обект, обаче, строителната й красота все още привлича нация е вписана й. Строителството на Великата стена е плод на ума и труда на древните китайци. При построяването й е използван ръчен труд, това е почти непонятно за съвременниците – как старите китайци се извършили толкова голямо строителство. Великата стена е духовният символ на китайската нация. През 1987 година, Великата стена като символ на китайската в “Списъка на културното наследство в света.”

 

2.Тадж Махал в Индия

Тадж Махал е мавзолей в Агра, Индия, построен от императорът Шах Джахан за любимата му жена Мумтаз Махал.

    Още като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се оженва за красавицата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира при раждане 39-годишна, по време на военна кампания през 1631 г. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал със строителство на неповторима мраморна гробница. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. Като място за строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. 20 хиляди души работят тук в продължение на 17 години, архитекти и майстори са събрани от цяла Индия, както и от Иран и Турция. При строителството са използвани йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти.

    Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре. Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици. От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви. Мавзолеят. Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва.



3.Град Петра в Йордания
Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.
Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“).
С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
През 106 римският управител на Сирия завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция Арабия, но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона. От 1 век в Петра прониква и християнството, а Атанасий споменава за епископ на Петра на име Астерий. През 131 градът е посетен от император Адриан. В края на 2 век Петра започва да губи значението си, след като центърът на арабската търговия се измества към Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено.
Част от Източната Римска империя, около 630 Петра е завладяна от мюсюлманите. По време на Йерусалимското кралство остатъците от града са завзети от крал Балдуин I и остава под контрола на кръстоносците до 1189.

4.

Колизеумът  

е най-пространният и най-великолепният от амфитеатрите в Древен Рим, започнат от Веспасиан и завършен 80 г. от Тит.

Той се издига в Рим, близо до двореца на Нерон, „Domus Aurea“, който е построен след опожаряването на Рим през 64 г. Името Колизеум му е било дадено към 8 век, заради намиращия се до него Неронов колос. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол, богът на Слънцето, след като е добавена подходяща слънчева корона.
Археологическите проучвания доказват, че мястото около Колизеума е населявано от републиканския период насам, като има предположения и за по-ранни времена. Намерени са останки от множество сгради от тази епоха, намиращи се близо и около амфитеатъра. Известно е, че тези сгради са били иззети и разрушени след 64 г., когато Нерон решава да изгради там своята резиденция, заедно с изкуствено езеро и много вътрешни сгради и градини, за които черпим информация главно от древните автори.
Говори се, че най-зрелищните стадиони и развлекателни съоръжения на света са повлияни от конструкцията на Колизея. Местата за сядане (cavea) са разделени на няколко части. Подиумът (podium), първата част, е предназначена за римските сенатори. Ложата на императора, направена изцяло от мрамор, също е в тази част. Над подиума се намира maenianum primum, част предвидена за останалите римски аристократи, които не участват в сената. Третото ниво, maenianum secundum, е разделено на три подчасти. Най-ниската (immum) е за богати граждани, докато най-високата (summum) – за бедни. Третата, дървена част (maenianum secundum in legneis), е най-горе, построена от Домициан, пригодена за „жени от най-нисък клас“. Вътре местата за сядане (cavea), изградени изцяло от травертин, сега са почти загубени. Част от пода на арената е зидан, а другата част е направена от дърво. Има мраморни украшения около подиума, по коридорите (vomitoria) и може би на нишите до главните входове на арената.
След първите две години от пускането на Колизеума, по-младият син на Веспасиан, бъдещият император Домициан, заповядва изграждането на подземия (hypogeum). Това е двуетажна подземна мрежа от тунели и клетки под арената, където са държани гладиаторите и животните преди началото на зрелищата. Множество тайни врати и входове предоставят лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена hegmata, предоставя достъп на слонове и други огромни животни до арената. Под арената са помещенията, нужни за представленията. Когато в амфитеатъра имало диви зверове, около подиума се спускала предпазна ограда. Оградата имала дървени остриета на върха, за да не позволява на зверовете да се покатерят по нея. Местата за сядане (cavea) имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената.
Днес нивото на арената вече не съществува, но стените на подземията и коридорите са видими в руините на сградата. Цялата конструкция заема площ
от 160 000


5.Мачу Пикчу се намира в Перу на 2300 метра над морското равнище и на 112 км от Куско в подножието на Свещената долина на инките. Смята се, че Мачу Пикчу е бил част от много голям комплекс от крепости, които инките използвали за защита от набезите на индианците, обитаващи джунглата. Градът е условно разделен на четири части. Северозападната е разположена в района, който вероятно се е използвал за религиозни цели. Именно там се намират и т.нар. Свещен площад, както и храмът на "Трите прозореца", "Свещеният храм", "Имението на свещениците". Там е и слънчевата лаборатория, която позволявала на инките да определят годишните сезони и часа по сенките, хвърляни от слънцето върху камъните. Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. В най-долната част на терасите е гробницата, в която по време на разкопки, са били намерени 135 скелета и 109 от тях са били идентифицирани като женски. Това дава основание на учените да смятат, че жителите на Мачу Пикчу са били предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, неизвестен за испанските завоеватели. Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 г. и оттогава е обект на исторически и археологически тълкувания. Тя продължава да възбужда любопитството на учените. Американският археолог Хирам Бингъм открива древния град по време на експедиция, организирана от престижния университет Йейл. Съществуват различни хипотези за основните функции на града и начините, по които инките са го построили, тъй като районът е трудно достъпен. Голяма част от предположенията са направени от откривателя на града Бингъм. Според него Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Тук победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 г. след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Стратегическата позиция на Мачу Пикчу обаче е послужила за основа и на друга, доста популярна хипотеза. Според нея "крепостта" служила за стражева охрана и била използвана от инките като символ на доминиращата им позиция в района на Амазонка, близо до Куско. Това обяснява до голяма степен сцените, изобразяващи сблъсъците между войниците на инките и обикновените войници, наричани "чунчос" - обитателите на джунглата. Тези сцени са изобразени върху лакирани дървени чаши, изработени от инките. За някои обаче Мачу Пикчу е бил важен религиозен център. Доказателство за това са олтарите, както и неговата непристъпност. Именно там инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. Дори и днес никой не може да разгадае мистерията как строителите и архитектите са успели да транспортират до върха на планината огромните блокове от варовик, необходими за издигането на града.

 

6.Статуята на Христос Спасителя с разперени ръце се извисява над града Рио де Жанейро в Бразилия. Завършена през 1931г., тя е висока 38м, изградена е от желязобетон и е облицована с несмлян талк, устойчив на въздействието на климата. Статуята е разположена на високия 710м хълм Корковаду в предградията на града. Допълнителната височина на хълма превръща този съвременен колос в емблематична забележителност на града.

    Като всички останали чудеса по света, тежащата 1145 тона статуя на Христос Спасителя, извисила ръст над Рио де Жанейро, се е превърнала в символ на града и на цяла Бразилия. Разперените ръце с дължина 30 м сякаш се готвят да прегърнат света. Туристите могат да стигнат до основата на статуята с автомобил, железница или по пешеходен маршрут. Изгледът към пострелия се в нозете им град, искрящото море, далечните хълмове и планинските върхове е незабравим.


7.Пирамидата в Чичен Ица в Мексико

Древните гърци, които съставили първите списъци с чудесата на света, нямали никаква представа за съществуването на Северна и Южна Америка. Когато европейците най-сетне стигналидо Мексико и Перу към 1500г., едва могли да повярват на очите си. Намерили древни градов, пирамиди и храмове, както и несметни съкровища от злато, сребро и нефрит. Най-различни народи били авторите на тези величествени творения, особено маите, толтеките, ацтеките и инките.

    Много от най-забележимите обекти в Мексико са разположени на полуостров Юкатан. Областта е равнинна, гореща и много суха с изключение на малките, хлътнали езера, наречени сеноте. Близо до три от тези безценни водоизточници народът Итца от групата на маите, мигрирал в региона, издигнал Чичен Итца. Към 600г. Чичен Итца се превърнал в град. Към 987г. вероятно имало нашествие на толтеки, защото от този период се наблюдават каменни изделия със стил, смесица между стиловете на маите и толтеките. След междуособни войни между маите през XIII век от града останали руини.

    Руините на Чичен Итца могат да бъдат видени и днес. В област от десет квадратни километра са разположени храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра с топка, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса на двора за игра с топка са изобразени змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвопринушения глави.

    Древните народи на Мексико разглеждали човешките жертвопринушения на боговете като огромна чест за жертвите. Цивилизации като тези на маите не познавали металните сечива или колелото, но създали великолепни сгради, бижута, украшения от пера, грънчарски изделия, тъкани и стенни рисунки. Изобретили календари и писменост, изучавали звездите. Испанските войници завладяват Мексико през 1519г., като плячкосват и опустошават много от чудесата, които откриват там. Въпреки това и днес потомците на маите населяват огромни територии в Мексико и Централна Америка.

    Пирамидата има девет "стъпала", които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Испанците нарекли тази пирамида Кастило (замък).




























 

 



Тагове:   чудеса,   7,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Рiч Харвест - Продаж пестицидів і агрохімії в Україні
07.03.2012 08:07
<img>http://i077.radikal.ru/1203/50/5eb5ee1ee30d.jpg</img>

«Річ Харвест» в перекладі означає «щедрий урожай». Так ми вирішили назвати нашу компанію, бо саме щедрий урожай є запорукою благополуччя як сільськогосподарських підприємств і фермерів, так і держави.

Продаж пестицидів в Україні: «Річ Харвест» є партнером, а також ексклюзивним представником ТОВ «Франдеса» - виробника засобів захисту рослин в Республіці Білорусія. Завод «Франдеса» побудовано з дотриманням усіх необхідних сучасних вимог по забезпеченню високої ефективності препаратів і екологічної безпеки. Сучасне обладнання дозволяє виробляти різні препаративні форми пестицидів: концентрати емульсій, концентрати суспензій, водні розчини і водорозчинні концентрати.

<a href=http://richharvest.com.ua/ru/pesticides/desiccantes/>гербициды, дефолианты и десиканты</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/pesticides/herbicides/>гербіциди для рису</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/catalog/frandesa/herbicides/agroschit-max/>гербіциди калійна сіль гліфосату</a>

<a href=http://richharvest.com.ua/ru/pesticides/herbicides/>класификация гербецидов</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lo8888
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 47021
Постинги: 12
Коментари: 11
Гласове: 12
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031